Химн
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Химнът е песен с религиозно или тържествено значение.[1][2][3] Може да има следните по-специализирани значения:
- Хвалебствена песен в чест на богове и герои в древна Гърция
- Тържествена църковна или класово мобилизираща песен
- Тържествено лирично стихотворение с възхваляващо съдържание
- Национална песен на държава (виж Национален химн)
Химнът на Република България е Мила Родино, приет през 1964 година.
Древна Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В древногръцката митология героите рядко могат да постигнат успех без помощта на боговете. След успешния завършек те принасят дарове на съответния бог и пеят хвалебствен химн в знак на благодарност.
Християнство
[редактиране | редактиране на кода]Повечето католически меси включват пеене на химни в катедралите и по-големите църкви от църковен хор, акомпаниран от орган. Химните са обикновено в прослава на Бог, но могат да са за светци, църковни празници или ритуали.
В православието химни се изпълняват по-рядко, напр. при сватба.
Обществена институция
[редактиране | редактиране на кода]Химн може да бъде съчинен за прослава на обществена група или институция. Националният химн е един от символите на националната държава. Един от най-старите химни е нидерландският (Het Wilhelmus), написан през 1574 година, както и японският (Kimigayo), чийто текст е датиран ок. 9 век, но няма мелодия до 1880 година.
Градове, училища, военни структури, граждански сдружения могат също да имат свой химн.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ химн // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 19 ноември 2025.
- ↑ ХИМН // Българска енциклопедия „А-Я“. София, Българска академия на науките – „Българска енциклопедия“; Книгоиздателска къща „Труд“, 1999. с. 1159. Посетен на 19 ноември 2025.
- ↑ Милев, Александър; Братков, Йордан; Николов, Божил. химн // Речник на чуждите думи в българския език. София, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1970. с. 808.